0%

Златина е едно прекрасно, чаровно момиче, което обожава пътешествията. Познавам я отдавна като отличен пиар специалист, а след това и като топ стюардеса в световноизвестна компания.

Като човек, който е прекарал години наред „в облаците“, и е обиколил на практика целия свят, тя може да ти даде ценни съвети, за да бъде всяко твое пътуване перфектно от началото до края.

Отскоро Злати има и своя собствена сватбена агенция за екзотични сватби, (за която скоро ще ти разкажа повече), и се подготвя за нова, важна стъпка в живота си – да стане майка. На прага на следващото вълнуващо приключение за Златина, с нея поговорихме за страхотните й спомени като пътешественик и ето какво ни разказва тя:

Злати, как избра да се насочиш към професията на стюардеса? 

Винаги тайничко съм си мечтала да имам вълнуващия живот на стюардеса, но преди смятах че трябва да съм много по-висока и да имам моделски мерки за тази професия. Затова дори не ми беше хрумвало, че самата аз мога реално да се занимавам с това някога в житейския си път. Но така или иначе аз съм много авантюристичен човек, изпълнен с огромно любопитство към света и неговите хора. Обожавам да пътувам, така се чувствам жива. Обичам да се рея в облаците, да летя, да покорявам височини, от които да се наслаждавам на уникални гледки.

Ето защо идеята се роди съвсем спонтанно като всички гениални такива. Един ден реших да се пробвам, ей така за собствено удовлетворение. Много приятели ми бяха споделяли, че ме виждат като доста подходяща за това поприще. Близък на мен човек отдавна ме подстрекаваше да се явя и следеше кога има кастинги в България. А друг мой приятел, който е дългогодишен стюард и вече супервайзър в компанията, бе моето вдъхновение да се впусна в това предизвикателство и тотално да сменя попрището си в живота.

Той бе така добър да ми помогне с много полезни съвети, както и да ме подготви ментално за интервюто, което тогава (2013 година) протичаше в 3 последователни дни.

Аз просто се явих, а от Катар Еъруейс много харесаха усмивката ми, а вероятно и други мои качества, подходящи за този бранш и веднага ме взеха. Явно беше взаимно привличане...

Разкажи ни за обучението си за стюардеса. Кое беше най-трудното и най-забавното?

Всеки желаещ да се посвети на авиацията преминава много сериозно и интензивно обучение, продължаващо почти 3 месеца в многопрофилен авиационен колеж към компанията. То включва инженерни, психологически и медицински познания като даване на първа помощ. Стюардите се налага да бъдат компетенти и адекватни в ситуации на сърдечен удар, астма, задавяне с храна или предмет, дишане уста в уста, опериране с дефибрилатор при необходимост от сърдечен масаж, боравене с кислородни бутилки, поставяне на анти-алергични инжекции и дори израждане на бебе на борда на самолета.

Освен всичко това, целият екипаж преминава практически тренировки при изкуствено създадени извънредни и доста екстремални ситуации на специални авиационни симулатори, за да се създаде у тях рефлекс за предотвратяване и ефективно потушаване на пожар, мигновена реакция при декомпресия ( разхерметизиране на самолета, в следствие на появила се пукнатина или дупка в структурата на летателния апарат по време на полет при висока надморска височина), евакуация на пътниците и контрол на масите от хора при аварийно кацане във вода или разбиване на земя. Най-трудно в тази професия е това, че през повечето време си доста самотен и ако не умееш да си си самодостатъчен или не успееш да се научиш с времето да си си най-добрия събеседник, значи тази работа не е за теб.

Ако си човек, който е много привързан към корените си и изобщо не си номадски настроен, значи тази работа не е за теб. Ако не можеш да свикнеш с това, че целият ти живот се побира в един куфар и разхождаш дрехите и вещите си по целия свят (някои от моите дънки, тениски, чанти или бикини са навъртяли повече километраж от 10-годишната ви кола или са посетили повече дестинации, отколкото всичките ми приятели накуп са посещавали някога), значи тази работа не е за теб. Ако стресът от непрекъснато променящата се среда около и в теб те притеснява, значи тази работа съвсем не е за теб.

Всеки ден се намираш на ново място с различни хора в друго време. Дори понякога се будиш в различни хотелски стаи и в първите няколко минути си нямаш ни най-малка представа кой си, къде си и какво става, трябва ти известно време докато се опомниш. Най-трудният въпрос за един „летящ човек“ е кой ден от седмицата е днес, коя дата сме и колкото и да не ви се вярва даже понякога нямаме представа коя е настоящата година. И въпреки всичко изброено най-забавното е, че няма друга такава професия, при която да ти плащат, за да пътуваш и да посещаваш мечтани дестинации, да отсядаш в 5 звездни хотели и да пътуваш с 5 звездни самолети, да срещаш популярни личности, да купонясваш на всевъзможни места по света и като цяло да се кефиш на живота с пълна сила.

Тази професия е толкова вълнуваща, динамична и непредвидима, че винаги е добре да носиш международния паспорт със себе си, защото никога не знаеш дали няма изведнъж да се озовеш в Париж за закуска, в Дубай за обяд или пък в Хонг Конг за вечеря.

Докъде беше първият ти полет като стюардеса?

Все още си спомням първия си полет, който бе до Катманду, Непал. Много бедна, но една от най-уникалните страни, които съм посещавала и с най-сърцатите и усмихнати хора, които някога съм виждала. Безкрайно много ме впечатли и с различната си култура и загадъчната архитектура на религиозните им храмове, които съм щастливка, че успях да видя преди да бъдат изравнени със земята след разрушителното земетресение там през 2015 година.

Колко страни си обиколила досега?

Около 70 или 1/3 от света .

Кои са любимите ти дестинации и защо?

Както ще забележите, аз съм любител на горещите, плажни и много екзотични дестинации с много палми и кокосови дървета. За мен най-страхотното място в света това са Сейшелските острови и по-специално остров Ла Диг, до който се достига след час и половина с фери от главния остров Махе, където се намират столицата (най-малката столица в света) и летището.

Сейшелите за мен са номер 1 не само, защото там се омъжих за любимия си мъж, но и защото е наистина неземна красота, за щастие, все още непокътната от човека. На тези острови природата е уникална и пищна, а хората са просто разкошни.

Друго прекрасно кътче на планетата е остров Занзибар, част от африканската държава Танзания. Остров Занзибар е райско местенце, където времето сякаш е спряло, а гостоприемството на местните от полуномадското племе „Масаи“ те кара да почувстваш автентичността и свободния дух на мама Африка.

Номер 3 за мен са Карибите. Тези острови са напоени с неподправена латиноамериканска екзотика и страст, които неминуемо ще ви завладеят. Силно препоръчвам круиз из Карибските острови, който ще ви даде възможност да обиколите възможно най-голяма част от тях.

Веднага след това бих наредила великолепните Доминикана и Мексико, изпъстрени с божествени вкусове, диви латино танци и тюркоазени плажове. Като говорим за екзотика не мога да не спомена и китния креолски оазис остров Мавриций. Не мога да отрека, че доста впечатляващо място е и Тайланд. Там можеш да се изправиш пред предизвикателства като това да влезнеш в клетката на истински див тигър, да яздиш слон в джунглата или пък буквално да се изгубиш в пъстроцветната палитра на нощния живот на Тайланд.

А като говорим за уникалност няма как да не спомена Мианмар. Това е забележителна държава, в миналото позната с името Бирма. Там е и едно от най-вълнуващите преживявания в кариерата ми на „Стюардеса“. Пътувах цяла нощ с автобус, на сутринта в багажника на пикап, за да стигна до изцяло златен будистки храм, който виси на ръба на скала. Другото, което много ме привлича там е това, че можеш да летиш с балон над древния град Баган ( бившата столица) и неговите стотици будистки храмове и пагоди.

Друго фантастично място е Южна Африка и по-точно Кейп Таун, със своите пингвини, шарени къщички, нос Добра Надежда и разделението на два океана, великолепната гледка от равната планина Тейбъл Маунтин и прекрасните винарни комплекси с много зеленина, езерца и гледки към бурните плажове на Южна Африка. Също и Йоханесбург, където галих диво бяло лъвче бебе.

Да не пропускаме и Намибия, където бях на сафари с чита, гепарди, жирафи, носорози и хипопотами на броени метри или така да се каже на опасно близко разстояние. Непал е необикновено парче земя, на която са се пръкнали най-добрите, смирени и усмихнати хора, които някога съм виждала, въпреки бедността и природните бедствия, които преживяват.

А като говорим за бедността се сещам за един от парадоксите, които са ми се случвали по време на работата ми – единственият бакшиш предложен ми в кариерата ми на „Стюардеса“ (в тази компания нямахме право да приемаме бакшиши) е от много доволоен от обслужването и благодарен за оказаната му помощ бангладежки пътник, а мисля и до днес Бангладеж си остава най-бедната държава в света.

А Исландия е най-различното, уникално, свободно и приказно място, което вероятно някога ще видя и ви гарантирам, че срещата с това така магическо и тайнствено природно явление ще преобърне целия ви свят и 100% ще ви промени завинаги! Като говорим за интересни места по света не мога да не включа и целия преливащ от живот континент Австралия, където се насладих на това да гушкам коали, хапващи си сладко, сладко евкалиптова клонка, както и да храня с биберон кенгура-бебета, да галя кенгура албиноси и ред други мистични обитатели, които определено си заслужава лично да изследвате. Много обичам и космополитността на Сингапур и Дубай, звездното излъчване на Лос Анджелис, Маями и Ню Йорк, пъстроцветната есен в Канада и живописното пътешествие до Ниагара и назад, Грузинската перла Тбилиси и величествената Москва, арабското очарование на Оман и разбира се още много други...

А къде по света не се почувства съвсем на място и не би се върнала отново?

Никога не бих искала да ми се налага да пристъпвам повече границите на Индия или Китай. За мен това са най-мръсните, нечистоплътни и многолюдни държави в света, изпълнени с необразовано население, пазарлъци, непоносимо замърсен въздух или направо смог и страховита индустриална или като след бомбандировки визия. Отвсякъде лъха на далечни нам аромати, подправки и чудати ястия и люде. За любителите на много силни усещания може би всичко това ще се стори екзотично и авантюристично, но на мен ми носи по-скоро объркващо недоумение и излишно страдание..

Кои са твоите топ правила за страхотно пътуване?

Най-важно е да имате предварително изготвен списък със запланувани забележителности, които бихте искали да видите и да го следвате неотлъчно.

Умно премислен състав на куфара е стратегически потребен за спокойното и безпроблемно изкарване на ваканцията. По възможност ползвайте директни полети без престой, купувайте билетите си месеци по-рано и не пропускайте изгодни промоции на самолетните компании. Също така взимайте билетите си и в двете посоки, защото така пътуването ви излиза доста по-изгодно и това определено ще ви спести много средства и излишни усилия.

Страхотно добро решение е да се съчетават повече близки една до друга дестинации наведнъж, тъй като на пръв поглед изглежда, че харчите повече, но всъщност спестявате време и пари като ги минавате заедно.

Веднага давам пример с подобно общо пътешествие, което аз и съпругът ми сме правили, а имено Сейшелите заедно с Мавриций, което ни спести доста финанси, в сравнене с това, ако ги бяхме посещавали в отделни пътувания.

Други примери биха могли да бъдат Испания заедно с Португалия, Бразилия с Аржентина, Австралия и Нова Зеландия, Щатите и Хавай.

Хубаво е да си взимате рент а кар, за да можете да обхванете възможно най-голям периметър от дестинацията. И разбира се, неизменни правила за едно наистина страхотно пътуване, са да сте с готина компания, винаги да носите доброто си настроение и обезателно в джобчето ви да е зареден селфистикът с телефон или пък фотоапарат, за да запечатате прекрсаните си спомени за вечността!

Случвало ли се е да пътуваш в опасни райони?

Едно от най-опасните места, на които наистина съм се чувствала особено притеснена за живота си бе Лагос, Нигерия, тъй като ми се наложи да посетя страната точно когато там и в околните й държави се появи смъртоносният вирус „Ебола“.

Друго страховито в столицата Лагос бе голямата бедност, заради която могат да те убият на улицата за минимална сума пари.

Бангладеш е друго много опасно място, тъй като това е и най-бедната страна в света, а хората там са все още назад в развитието си, много от домакинствата не разполагат с електричество и местните хващат автобусите от градския транспорт в движение като често висят от покривите или вратите на превозните средства.

Когато аз бях в Дака (столицата на Бангладеш) в продължение на няколко дни имаше стачки и поради мерки за сигурност не ни бе позволено да излизаме от хотела и може би с право, тъй като бях потресена как местните ни гледаха като диви животни през решетките на хотела.

С голяма тъга открих, че сред най-опасните места в света, които застрашават здравето на цялото човечество определено са едни от най-големите и гъстонаселени държави на планетата, а именно Индия и Китай.

За мен бе потресаващ фактът, че в Китай съвсем осезаемо може да се усети огромното замърсяване на въздуха, който е толкова плътен и наситен с вредни изпарения, че почти можеш да го пипнеш и определено да го помиришеш. А Индия е изпълнена с много тежък въздух и видим смог, въпреки широко разпространеното мнение сред българите и не само, че е много екзотична дестинация, предпочитана от туристите.

Точно там в индийската провинция Кочин, в областта Керла, един местен индиец, шофьор на такси, за малко да ме отвлече в джунглата, тъй като настояваше да ме представи на майка си и да се ожени за мен. И всичко това само защото си направихме селфи заедно, а явно хората там не са никак образовани и доста първични и очевидно приемат всичко по изключително наивен начин, но който може да се окаже и доста опасен.

Учудващо, но имах ужасяващ случай и в изрядно място като Токио, Япония. В деня, в който пристигнах там, от регионалните власти алармираха, че изненадващо до „Страната на изгряващото слънце“ са долетяли комари с опасен вирус чак от Бали, Индонезия. Като превенция отговорните органи препоръчваха да се избягват разходките сред зелени площи като паркове и градинки, поради което, за съжаление, не успях да посетя великия императорки дворец в Токио и прилежащите му красиви градини.

Как се справяш с часовата разлика, не ти ли обърква ритъма?

За това няма тайна, въпрос на организъм е, на лични възприятия, на собствени навици на живот. А за себе си бих добавила, че е най-вече въпрос на приоритети, тъй като при мен доста водещо е любопитството към живота, което ме държи изумително трезва и будна в ситуации, в които повечето хора са супер уморени и тотално скапани и нямат сили да дадат нито грам от вниманието си на нещо по-различно от възглавницата в удобното легло.

Часовата разлика е фактор, който буквално може да те смаже. Тя води до така наречения jetlag, който може да се настани за дълго в дненонощния ви график и да не ви даде мира да спите, когато искате и въобще да функционирате нормално, когато трябва. За щастие, аз лично не страдам от този проблем, тъй като винаги съм си била „нощна птица“ и съм доста адаптивна в това отношение. Ако се намирам на интересно и ново място, любопитството ми е по-силно от умората и объркващото действие на часовата разлика. Затова не пропускам възможностите си за сайтсиинг и луд купон, но пък също така съм способна да регенерирам доста по дълго от останалите.

Мога да дам пример с един от полетите си до Осака – Япония, преди който не успях да спя. Последваха около 3 пълни денонощия, в които имаше много по-интересни неща за правене от това да спя! Например, това да взема влак до друг град в красивата Япония – Киото, да си купя кимоно, да ям сладолед с вкус на зелен чай, да обикалям будистки храмове с местни и туристи, пременени като в „Мемоарите на една гейша“...доста вълнуващо определено.

След цялата тази азиатска авантюра обаче, мога да ви шокирам с това, че за мен последваха около 25 часа непробуден сън. Така че аз самата съм живото доказателство за силната човешка воля и неограничените стюардски възможности.

 Какво мислиш за „модерните“ сред българите дестинации в последно време – като Дубай и Бали?

Относно Дубай съм малко или много пристрастна, защото точно там получих предложение за брак и годежен пръстен от любимия. Също така последните години от живота ми преминаха в Катар, която е съседна държава на Обединените Арабски Емирства, а Доха все повече заприличва на Дубай.

Може да се каже, че хората в Дубай са по-освободени и светски, за разлика от Катар, която е една малко по-консервативна държава, но бързо догонваща темповете в развитието на териториалната си съседка. Бяха ми много интересни времената, в които се потопих в културата, обичаите и човешкия модел на Средния Изток. Емирствата на ОЕИ – Дубай и Абу Даби, както и Маскат и Салала в Оман определено са сред фаворитите ми в Персийския залив. Остров Бали е една от най-популярните дестинации за меден месец по света и у нас. Аз лично не останах чак толкова впечатлена, колкото ми бяха разказвали. Но не мога да се похваля да съм обиколила много от острова, така че не бих си позволила да му давам предварителни оценки.

Бали, Ломбок и островите Гили определено са в листа ми за допълнително и обстойно изследване на индонезийските природни съкровища и при първия удобен случай ще го посетя с любимия човек, защото казват, че само така можеш истински да се насладиш на романтичната му феерия.

Къде обичаш да пътуваш в България?

Независимо дали го осъзнаваме или не, България е една много красива страна, при това си е нашата... какво по-хубаво?!? Имаме си четити сезона, море, планини, гори, езера, водопади, пещери, закътани селца с добри хора и отлични вина, уникална ракия, много вкусна национална кухня, при това на доста ниски цени, разкошно кисело мляко, с което сме известни по целия свят, както и безкрайни полета с благоуханни маслодайни рози, и не на последно място богата и многовековна история.

Също така българите сме много гостоприемни хора и големи купонджии, което много се харесва на чужденците, колкото и да не ни се вярва.

Преди да живея в чужбина и да имам възможността да чуя международното менение за нас, никога не си представях, че хора от всякакви култури страшно много харесват веселяшкия ни темперамент с лют балкански привкус, както и че се възхищават толкова много на световноизвестните с неземната си красота български жени и природа. Това бе малко лирическо отклонение в подкрепа на българското, с което искам да изразя възхищението си от България, тъй като е една наистина чудесна страна на неограничени възможности в сравнение с много други държави по света, с едни прекрасни хора, които могат да живеят превъзходен живот по нашите ширини.

Никога не бива да подценяваме или забравяме това, не само защото чужденците го смятат за нас, а и защото ние самите трябва да подобрим самочувствието си като нация, тъй като го заслужаваме!

Та, поради всички гореизброени причини, и не само, много обичам да пътувам из разнообразната ни родина. Зимните ни курорти, на които съвсем наскоро станах фен, са наистина страхотни и има чудесни условия за всякакви зимни спортове.

Преди около две години се насладих за първи път на изживяването да карам сноуборд и спокойно мога да твърдя, че нашите писти са не просто добри, но и конкурентноспособни на повечето по света. След цял ден каране беше уникално да се потопим в естествените горещи минерални извори в близост до пистите. А просто безценно е вечерта да избухнеш с дружината в някоя пищна механа с бумтяща камина, руйно вино и разкошни традиционни гозби, от които да си оближеш пръстите. Може би всички тези емоции при мен са предизвикани от носталгията, която ме мъчеше далеч от най-скъпото, но някакси съм сигурна, че повечето от вас са усещали тази мила тръпка и ще ме разберат. Определено много ми харесва да се качвам на планина до някоя хижа, връх, пещера, езеро или водопад. Има нещо много мистично и авантюристично да се изгубиш в тишината и природните звуци на Балкана, гостоприемните Родопи, свежестта на Пирин, величието на Рила и всички останали нашенски височинни райски кътчета. Уникално е, когато на пролет можеш да си набереш собственоръчно гъбки, малинки, ягодки и различни билки.

Миналото лято пък правихме интересни преходи с колела из вълнуващи и красиви участъци, както и с лодки по рекички и язовири. Любител съм на екстремните щуротии и след като отметнах скачането с бънджи, сега голяма мечта ми е да пробвам рафтинг. Обичам уикендите да пътувам до вилите на свои приятели в различни краища на България, да си правим барбекю и свежа салатка от пресни зеленчуци, с нещо типично българско за пийване, и по цял ден на открито да се любуваме на слънчице и природа.

Кое е мястото, което още не си посетила, но искаш да видиш?

Мечтая си за няколкомесечен подробен трип из Южна Америка. Бях на круиз из Карибските острови в Централна Америка. Също така съм посещавала Мексико и Доминиканска Република в тази част на света и се влюбих в тяхната темпераментна, гореща, танцувална, весела и освободена култура, която усещам много близка до своята натура. Ето защо много ми се иска да обиколя обстойно всяко кътче от тази латино земя.

А островите Бора-Бора, Мореа и Таити във Френска Полинезия си остават най-мечтаните дестинации за мен, както и Хавайските острови, но тъй като се намират точно от другата страна на земното кълбо, до там ще трябва да пътуваме поне 24 часа с прекачвания на няколко въздушни, водни и наземни транспорта.

И въпреки това съм сигурна, че с любимия човек в най-скоро време ще прибавим и тези уникално красиви местенца на страниците с невероятните си спомени в книгата на Живота!

Интервю на Кристиана Кръстева

Снимки: личен архив


КЛИКНИ ТУК, ЗА ДА РАЗГЛЕДАШ ВСИЧКИ ПЛАНЕРИ