0%

Историята на нейния успех е вдъхновяваща и много мотивираща, но това, което бизнесдамата Тяна Пресолска счита като свое най-голямо постижение в живота, е сплотеното й семейство и трите й деца.

Когато прз 2007-а Тяна създава своето козметично студио Dupissima, тя има ясна цел и визия за това какво иска да постигне. Слага в центъра на всичко интересите на клиента – да бъде винаги обгрижен и доволен в салона й, и се започва да работи с екипа си от подбрани специалисти в сферата на красотата, за да го постигне.

Днес козметичното студио на Тяна е сочено за едно от най-добрите в България, заемащо площ над 1000 кв. метра. В него се предлагат над  200 процедури за красота, които вече са опитали над 30 000 доволни клиента.

През 2016 г. салон Dupissima е отличен с престижната награда Луксозен Beauty салон,  и с Европейска награда за качество през 2018-а, присъдена от Европейския бизнес изследователски център.

През 2019 г. Тяна вече има свой собствен франчайз с 4 салона от веригата Dupissima.

Тя е председател на Асоциацията на медицинските козметици, чиято основна цел е да повиши информираността в бранша, да стимулира продължителното обучение и споделянето на добри практики, както и да създаде условия за успешен бизнес и градивна конкуренция.

Името на красавицата се завъртя в медийното пространство, след като тя и съпругът й Иво спечелиха риалитито за двойки „Един за друг“ и благородно решиха да разделят паричната награда с двойката, останала на второ място след тях в състезанието.

За предизвикателствата на бизнеса, за баланса между работата и личния живот и как се планира и създава успешен бизнес в сферата на красотата, ти разказва от първо лице самата Тяна. 

 

Разкажи ни за детството си? Какво беше то?

Спомените ми за детството са истински богати на детски смях, много игри и вкусотиите на баба. Израснах с братята и братовчедите си, с които имаме малка разлика и всяко лято се събирахме цялата рода по селата. Компанията наброяваше около 10 дечурлига, които тичаха на воля и правеха бели. Имах едно прекрасно детство.

Ти послушно дете ли беше или палаво?

Аз бях много послушно дете, бях най-голямата. Имам трима братя и помня, че винаги се опитвах да слушам и за тях. Винаги се червях и притеснявах, когато те правеха бели или им се караха в детската градина. До ден днешен се притеснявам за постъпките на хората около мен и стремежът да съм послушно и добро момиче не ме оставил.

Кой е най-прекрасният ти спомен от този период?

Имам много спомени, но не мога да избера един конкретен, особено щастлив, защото наистина са много. Но винаги ми изплуват спомените от морето. Да стигнеш до нашето Черноморие през 90-те години си беше приключение и много часове на път. Прекарвахме времето в колата, играейки на различни игри и много разговори. Помня вълнението, с което чакахме да видим морето. Разходките в стария Несебър и безлюдните плажове. Баща ми и братята ми ловуваха с харпун и всеки път, когато имаше вълни прекарвахме часове, мятайки се сред тях. От тогава ми е останало желанието да не изпускам и минута от деня на плажа. Никога не сме се прибирали за следобеден сън и най-хубавото време е след 19 ч., когато слънцето е най-приятно. И до ден днешен, когато сме на морето, стоим на плажа до последно, да не изпуснем нещо, но така помня аз лятото и искам то да продължи възможно най-дълго.

Каква искаше да станеш като дете?

Мисля, че първата ми мечтана професия беше учител. Събирах всички плюшени играчки и им преподавах уроци по математика. Обичах да преразказвам материала, който учех. Това много ми помогна по-късно в училище, защото най-добрият начин да научиш нещо, е когато се опиташ да го обясниш и преразкажеш на някой друг.

По-късно си мечтаех да стана психотерапевт и да терапевтирам нещастни богати двойки и да им помагам да разберат, че всъщност нямат никакви реални проблеми.

 

Какво избра да учиш и да завършиш и защо?

Когато в гимназията избирах специалност за висшето си образование, се оказа, че съм много далеч от истината. Тогава исках да уча туризъм, защото мислех, че е свързано с пътувания. Впоследствие, когато записах управление на хотели и ресторанти в Албена, се оказа, че това е много далеч от моята представа. Звучеше ми супер да бъда на морето и да уча за мениджър на хотел, но всъщност Албена през зимата е много далеч от това, което познаваме като туристи през лятото.

После се прехвърлих в International University във филиала в София и там завърших бакалавър Hospitality Management. След това продължих с магистратурата си MBA профил Финанси към City University Seattle. През това време вече бях започнала първия си частен бизнес- соларно студио, което беше в гаражите на дядо ми. След няколко години направихме пристройка към гаражите и започнах да правя процедури за тяло. Успоредно с висшето си образование карах всякакви курсове за грим, козметика, масажи. Няколко години по-късно осъзнах, че има много какво да уча в тази необятна тема и записах в Медицинския колеж специалност „Медицинска козметика“. След това образование продължих с магистратура „Диетично и здравословно хранене“ към Медицинския университет филиалът във Враца.

От къде премина твоя път в професията?

Започнах през 2004 г. със соларно студио „Шоколад“, там освен солариумите аз гримирах. 3 години по-късно на около 15 кв.м започна първото ми студио за красота Dupissima. През 2009-а се преместихме в салон на около 100 кв.м, а през 2011-а се разширихме на 200 кв.м. През 2015-а на 5.05., в 5 ч., на 5-ия етаж сложихме началото на новия ни салон, който тогава беше 400 кв.м., а сега вече е 1000 кв.м. През годините създадохме и обекта ни в Ринг мол, а имаме и франчайз салон в кв. Гоце Делчев.

За съжаление през 2020-а поради ковид кризата загубихме последния си обект в емблематичния ЦУМ.

Как създаде първия си салон за красота?

Първият си салон създадох на шега. Винаги съм имала проблеми с килограмите. От дете бабите ми се грижеха да съм добре охранена, а генетично съм много лакома и ненаситна. Това беше и причината, че от както станах тийнейджърка вечно бях на диета и имам чувството, че цял живот постоянно се ограничавах. В училище с приятелки бяхме пробвали всички възможни диети и ходехме лятото на антицелулитни масажи. За съжаление ефектът бързо се губеше след процедурите, защото не променяхме начина си на живот и разчитахме, че ще се отървем от килограмите и целулита веднъж за винаги- а това просто не се случва така.

Затова ми хрумна, че мога да започна да правя такива отслабващи и антицелулитни процедури за мен и моите приятелки и да ни е много по-изгодно да се грижим за себе си.

Започнах съвсем сама и правех всички процедури. Правех ги на всичките си приятелки и всички бяха супер доволни. С времето започнаха да водят и майките си. Тогава започнах да виждам, че не всяка процедура е подходяща за всеки тип кожа, възраст и състояние; че с напредване на проблемите се появяват разширени вени, капиляри, отпусната кожа; че метаболизмът се забавя и придружаващите заболявания и начинът на живот предопределят резултатите.

Разбрах, че всичко е много по-сложно и интересно отколкото си го представят. Тогава разбрах, че искам да уча, че искам да си обясня как се случват нещата и как мога да бъда най-полезна и да помагам на повече хора да се чувстват добре в кожата си.

Кое е най-голямото ти предизвикателство в професията?

Най-голямото предизвикателство е да останем верни на себе си и да отсеем маркетинговите трикове и тенденции от реалния прогрес в нашата сфера. Вярвам, че е най-трудно да оправдаем надеждите на клиентите и да не даваме нереалистични очаквания. Истината е, че козметиката и процедурите са черешката на тортата. Те са изключително важни, но не заместват спорта, съня, здравословното хранене, позитивното мислене. Но човек трябва да е постоянен в грижата за себе си, защото резултатите идват с натрупване. Всичко е в превенцията и идеята е да започнем да се грижим за себе си на 30, за да може на 50 да изглеждаме като на 40.

Какво е най-трудното нещо, което е трябвало да преживееш в живота, за да стигнеш до мястото, където си сега?

Не мога да кажа, че е трябвало да преживея нещо трудно, но пък и аз във всяко нещо виждам възможност. Вярвам, че всичко, което ни се случва е за добро. Е, не винаги се вижда на момента, но винаги, когато погледнем нещата след време разбираме, че е така.

Няколко фалита, много безсънни нощи, изневяра, разочарования и предателства - може би това са трудностите, но всъщност са съвсем нормални неща, част от живота и те ни учат и превръщат в хората, които трябва да бъдем.

Как балансираш ролята си на майка с професионалния живот? Откъде намираш време?

Не мисля, че успявам да балансирам. Дълги години пренебрегвах децата си, за да отговоря на динамиката и изискваният в бизнеса. За щастие с всичко, което 2020-а ни взе, ни даде още толкова. Промених графика си, сега не работя през уикенда и приключвам работа с работното време на детската градина. Сега по-често казвам НЕ, защото дори да си родя четвърто дете, то няма да компенсира времето, което не съм била с останалите 3, а те са малки само веднъж. Работа винаги ще има и време има, но вярвам, че често не ни стига енергията. А аз да има енергия, трябва да има тръпка и мисия, нещо, което не ти дава покой и нямаш търпение да станеш сутринта.

За да се поддържа желанието да бъдем на 100% в работата или в семейството, трябва да се зареждаме и да се грижим за себе си. Затова са много важни хобитата, спортът, приятелките. Не ги пренебрегвайте, защото не са в основата на баланса и щастието.

Имаш и друга страст – пътуванията. Разкажи как се запали?

Обичам да пътувам, сега усещам, че дългите полети и часовата разлика започват да ме уморяват. Но няма нищо по-вълнуващо от планирането на следващата дестинация и очакването на мечтаното пътуване.

Баща ми е пилот и винаги съм имала възможност да пътувам. Но за първи път семейно със съпругът ми отидохме до Тайланд за 30-та годишнина на нашите кумци. Всички сме набори и всички имахме повод. Беше невероятно приключение. Те не живеят в България и така се зароди традиция да си организираме всяка година по някоя дестинация, където да откраднем време за себе си и да наваксаме времето през годината, когато не можем да се виждаме.

С всяка следваща година тези пътувания си изключително важни да поддържаме приятелството си и ни помагат да сме все така близки.

Кои са любимите ти дестинации?

Аз имам изключителната способност много бързо да забравям и мога да посетя едно и също място много пъти и всеки път да ми е като за първи.

Определено предпочитам топлите дестинации и хората с гореща кръв - Италия, Испания, Гърция. Обичам Германия, защото имаме много приятели там. Не съм била в Южна Америка, но вярвам, че заради испанския много ще ми хареса.

Обичам Азия, Индия ми е любима. Мечтая да успея отново да стигна до Тайланд, защото от 2 години имаме една предплатена почивка, която не може да се осъществи.

Къде искаш да отидеш през 2022 г.?

За 2022-а имам много сериозна програма- искам за рождените дни на децата да стигнем до Port Aventura до Барселона, увеселителния парк Gardaland, и Париж за Disneyland. Имам приятелка в Москва, която ще е още само година там и това трябва да се направи, има интересен конгрес в Банкок през юни, а още не съм била в Щатите, а имам виза.

Има толкова много места, които искам да посетя, а времето някак не стига, но това не ми пречи да си мечтая и да планирам.

Щастлива ли си?

Нямам причина да не съм и всеки ден си напомням колко много поводи имам да се усмихвам и да се радвам на живота. Скоро ми попадна един цитат на Волтер: „Най-важното решение, което трябва да вземете е да бъдете в добро настроение.“ И аз на 100% вярвам, че щастието е въпрос на избор и нагласа и то не зависи от външни фактори.

Смяташ ли се за успяла и защо?

Да, определено имам много причини да вярвам, че съм успешна. Но една от най-големите ми поводи за гордост е фактът, че имам щастлив брак с бащата на децата си. А вярвам, че това е супер трудно във време на тотална комерсиализация на отношенията. И за мен е голямо постижение, че намираме сила и мотивация да работим над връзката си, защото ако я оставиш на самотек, то е класика, че „любовта трае само 3 години“. Днес най-лесно е да се отказваме и да търсим проблема в другия човек. Лесно сменяме партньорите и мислим, че ако попаднем на подходящия, всичко ще се нареди. А винаги е едно и също, докато не започнем да работим над себе си и изборите си.

Какво ти даде участието в Един за друг?

Даде ми една различна гледна точка. Бях поставена в ситуации, които тестваха границите и задръжките ми. Доказах си, че всичко е нагласа и всичко е в главата. Това ти дава изключителна сила и вярва в собствените способности. А да бъдеш там с любимия човек и да тестваш връзката си е безценно и нещо, което няма как да ти се случи в реалния живот.

Кой е най-щастливият ти спомен от предаването?

Имам много щастливи спомени. Със сигурност финалът е изключителен момент за нас - срещата с децата, самата игра и да усетиш как това е твоята игра. И в същото време да бързаш да спечелиш с ясната нагласа, че искаш да разделиш наградата и да споделиш радостта. Определено това изживяване не може да разкаже, а емоцията, която споделихме там с Тина и Миро и целия екип на предаването беше невероятна.

Обичаш ли да планираш и как разпределяш времето си?

Да, обичам да планирам. Обичам да пиша в органайзера си, все още предпочитам всичко да е на хартия. Сега с приоритет там са моите тренировки по пилатес, денят за самоусъвършенстване и срещи с приятелки и време със семейството. Това са важните неща, а работата запълва всичко останало. Знам, че ако първо сложа работата, тя ще погълне всичко, няма да имам време за друга. Но това не значи, че ще съм по-продуктивна, дори напротив. Знам, че трябва да черпя вдъхновения за работата си извън нея, защото иначе рутината те изяжда и убива удоволствието то всичко, което правим.

Каква е сутрешната ти рутина?

Сутрин пия топла вода с ябълков оцет, куркума и канела. После пия кафе докато се оправям за работа и подготвям бутилка с вода, в която разреждам моя билков концентрат, който пия преди обяд. Така знам, че поемам достатъчно течности и помагам за детоксикацията на тялото си, намалявам апетита си и съм в пълна кондиция за работа.

Кога планираш и на какъв период – ден за ден, седмица за седмица или по месеци?

Имам планове за няколко години напред. Всяка Коледа около имения ми ден 27.12 се събираме с приятелки и правим карти на желанията за следващата година. Там са нещата, които искаме да ни се случат и местата, които искаме да посетим. Често имаме толкова много планове, че чисто физически не могат да се съберат в една година и прехвърляме дестинациите за следващата или по-следващата година. Так планираме Токио и цъфтящите череши за пролетта на 2023-а.

В работен план планирам обучения и конференции в годишен план и набелязваме 2-3 международни събития, които да посетим. После имам месечни ангажименти покрай Асоциацията на медицинските козметици и те се организират с около месец по-рано. Имам седмичен план и отделно сутрин правя списък с важните и спешни ангажименти и неща, които трябва да свърша. Често списъкът е много дълъг и никога не свършва, но се опитвам да празнувам всяка малка победа и не бъда прекалено строга със себе си.

Вярвам, че късно е по-добре от никога, малко е по-добре от нищо и ако всеки ден се придвижваме в избраната посока, няма начин да не стигнем.

Имаш ли трик за планиране, с който успяваш да свършиш всичките си задачи?

Правя списък със задачите и после ги приоритизирам – има такива, които дори да бъдат свършени, няма да имат почти никакъв ефект. Много от нещата, които правим, са доста безсмислени и когато има такива неща, гледам да ги махам от програмата си. Много пъти виждам, че има задачи, за които нямам сили, енергия или желание да свърша- телефонни разговори и преговори, които изискват специално настроение. Гледам да започна с нещата, които са ми по-неприятни и после се чувствам по-добре и някак по-леко минава остатъкът от списъка.

Награждаваш ли се за успешно постигната цел и как?

Винаги, зависи от целта - наградата варира от шампанско, торта, шопинг, масаж…. Важно е винаги да се потупаме по рамото и да отбележим напредъка. Българите сме свикнали да игнорираме добрите постижения и да се фокусираме над пропуските и проблемите. Правим го към другите и към себе си. Трябва съзнателно да работим за поощряване на желаното поведение, и когато направим нещо, от което сме доволни е задължително да се наградим.

А вече знам, че правилото „полят изпит, взет изпит“ с пълна сила важи и за целите и желанията. Ако искате нещо много да ви се случи, може да празнувате с шампанско и красив тоалет, че то вече се е случило. Така тази Коледа празнувах, че ни одобряват кредит за нова машина, която много исках да купим за студиото – и ни одобриха кредита. Вярвам, че този ритуал помогна.

Кои са твоите 3 приоритета в момента?

Първо, искам да се науча да готвя. Второ, да финализирам антиейдж програмата ми за индивидуални консултации с клиенти, която ще предлагам през 2022-а, като резултат на 15 години учене и надграждане в сферата и един изключително интересен и задълбочен курс, който изкарах през 2021-а за комплексна антиейдж и превантивна естетика.

И трето, да направя бразилско дупе – искам това лято да постигна най-добрите резултата с глутеуса и целулита си ( е с помощта на новото ни бижу в Dupissima).

Как изглежда един твой ден?

Моят ден е много динамичен и разнообразен. Ставам рано, сутрин чета, уча и работя вкъщи на компютър преди другите да се събудят. Обикновено тренировките ми по пилатес са от 10 ч и после отивам в студиото. Там прекарвам деня си в срещи до към 17.00-18.00ч. След това взимаме малката от детската и планираме вечерта вкъщи сами с децата или среща с приятели или вечеря навън. Обичаме вечер да гледаме филми, повечето пъти са анимации или комедии и към 22.30- 23.00 се опитваме да заспиваме.

Готова ли си за 2022-а?

Нямам търпение! Казват, че 2022-а ще бъде страхотна, силна, добра година. Само да дойде китайската нова година началото на февруари…

Обичам да вярвам, на всичко, което вещае позитивизъм. Вярвам в силата на мисълта и ще сами ковем съдбата си. Затова знам, че 2022-а ще е най-хубавата година, която сме имали досега!

 

Кристиана Кръстева

снимки: личен архив