0%

Енергията, с която прави нещата, които обича, е заразителна. А в комбинацията с ефирната й външност, това допълва образа й на впечатляваща дама.

Днес те запознаваме с Николина Въкова – бизнесдама и организатор на популярния европейски танцов конкурс International Dance Open, който направи премиерата си у нас през април, а след броени дни ще има и второ издание: на 19 и 20 ноември 2022 в София.

Николина ще ти разкрие не само любопитните подробности за събитието, но и как планира времето си и как превръща в успех всяко нещо, с което се захване.

Да се запознаем

„Казвам се Николина, на 40 години, които не искам да ги крия, и съм родом от град Видин. Определям се като позитивен и лъчезарен човек. Имам съпруг, който винаги стои плътно до мен и ме подкрепя в моите луди идеи, и дъщеря, която е частично „виновна“ за това, с което се занимавам в момента.

Малко хора знаят за мен, че съм се занимавала професионално с  пиано. Средното си образовние завърших в компютърния техникум в гр.Правец – УКТЦ по МТТ. Едно време то беше сред най-елитните, деца от цяла България бяхме събрани на едно място. Едно различно училище, което ми даде страшно много. Страст са ми танците и езиците. Танцувала съм достатъчно време латино танци и от там имам този пламък в очите и ритъм в сърцето, винаги готова да затанцувам.

 Говоря и пиша на няколко езика. Гръцкият и сръбският просто ги обожавам, лириката, която носят в себе си ме пленява. А иначе - английски, всеки го знае в наши дни, руският пък е задължителен. Ако искаш да отидеш на едно по-горно ниво в бизнес развитието, то трябва да си на „ти“ с него.

Немски, der, die , das – това не е за нас, с него се „запознах“ покрай дъщеря ми и компанията, за която работех.

Завършила съм бакалавърска степен „Бизнес администрация с профил "Мениджмънт и предприемачество“ в НБУ. Като цяло винаги съм работила по организационни неща с международен екип, но последната ми работа бе тясно свързана с професионалните спортисти в България. Много я обичах, защото имах възможността да се срещам с много позитивни хора.

Не познавам сърдит спортист, дори и тези , които са от силовите спортове и изглеждат едни такива, страшни, всъщност са сърдечни и топли хора. Щастлива съм, че с почти всички наши олипмийци, техни треньори и лекари работихме заедно в екип. В момента съм изцяло отдадена на танцовия формат, който организирам, и на моето семейство.“

 

Николина, предстои второто издание на конкурса International Dance Open в България, който организираш. Какво могат да очакват танцьорите от него?

Николина: Както обичам да казвам на близките ми хора, които ме познават добре – очаквайте неочакваното от мен. Все пак съм зодия Водолей! Оставям това настрана и ви давам отговор, който със сигурност вълнува всеки един участник във формата. Ще им предложа една уютна обстановка, квалифицирано жури с богат опит в танцовото изкуство, красиви награди и приятни изненади. Абсолютно всеки един участник ще бъде уважен от нас за труда, сълзите и умората, които е оставил в тренировъчната зала.

 

Ти вече заяви себе си като страхотен организатор - още на първото издание на конкурса International Dance Open в София, който бе определн като един от най-добрите в страната. Как успя да го постигнеш за толкова кратко?

Николина: Това го казват ръководителите на децата-участници и техните семейства, но аз за себе си не мога да слагам това сериозно определение. Знам, че в основата на постигането на успех в организацията стоят огромни усилия, всеотдайна работа и наистина много любов към това, с което си се захванал.

 

Кое беше най-трудното в подготовката на конкурса?

Николина: Най-тежкото за мен бе, че успоредно с цялата подготовка и организация, аз работех в основната ми работа, която се изразява не само в това да си 8 часа в офиса, но да си на разположение и след тези часове. Трудно за мен няма. Когато мечтаеш и искаш нещо, то не се усеща като трудност. Просто трябва да се справиш с това и онова, за да постигнеш своята цел. Много често казвам, че моите цели са моите мечти!

 

А кое те зарадва най-много като краен резултат, кое ти донесе най-голямо удовлетворение и усещане за добре съвршена работа?

Николина: Никога през живота си не съм получавала толкова поздравителни обаждания, съобщения на телефона, съобщения в социалните мрежи. Това, че не само ръководителите на танцови студиа, но и родителите се свързаха с мен да ме поздравят, е няма как да не бъда щастлива! Аз им благодарих, защото ми се довериха и избраха да вземат участие в един абсолютно нов танцов конкурс, от никому непознат дотогава организатор.

 

Какви бяха отзивите на ръководството на IDO за първия конкурс у нас?

Николина: Мисля, че останаха приятно изненадани и определено очаровани от цялата организация, визия и тукашните ни деца танцьори. Аз съм единствения представител в семейството на INTERNATIONAL DANCE OPEN, който не е собственик на танцово студио, нито хореограф или човек с подобно образование. Работих известно време, без да съм представител, за да успея да ги убедя, че не е задължително да си от тези среди, за да постигнеш успех. Довериха ми се и винаги ме дават за пример на останалите членове в организацията.

 

Кое беше най-милото, което си чувала от съдия или участник, за конкурса?

Николина: Едно от най-милите неща, които ми се случиха и няма да забравя, е как едни дечица в заведение гръмогласно обявиха: „Мамо, мамо, госпожата от конкурса с готината зала и най-красивите ни медали!“, и всички се втренчиха в мен!

А съдиите бяха толкова усмихнати, ведри и щастливи, те са толкова сладки. Един съдия от панела ми сподели, че на по-позитивно място и толкова щастливи хора не е срещал на подобен вид събитие.

Откъде идва твоята любов към танца?

Николина: Това е най-лесният въпрос - от дъщеря ми. Тя започна от много малка да тренира художествена гимнастика, но дойде един момент, в който нещата започнаха да стават по-сериозни в този спорт и трябваше да избере дали ще му се отдаде или ще го замени. И така, аз я насочих към танците в училище, но от там какичката си я хареса и ме попита дали може да тренира с нея извън училищните кръжоци. И всъщност заедно с треньорката й по танци поехме по този път заедно. Аз - любител, тя - професионалист.

 

А как се реши да се впуснеш в този бизнес с организиране на танцови конкурси и състезания, който е така силно конкурентен, не само у нас, но и по света?

Николина: Започнахме да ходим на различни танцови конкурси в България и чужбина, и това, което видях навън, извън пределите на страната ни, ме накара да се замисля, защо пък да не се опитам да вкарам нещо на българския пазар. Реших, че искам нещо различно от приетото от всички статукво за танцов формат в България. Исках да направя конкурс от погледа на родител, а за такъв,  все още не съм чувала да има тук при нас. Не приемам останалите организатори за конкуренти, всеки гради собствена стратегия и знае какво цели и търси като резултат. Мога само да се уча от всички тях и да им благодаря за знанията и идеите. Те ме карат да надскоча себе си и да продължавам напред.

 

Какво отличава твоя конкурс от всички останали в България?

Николина: На първо място той е от много малкото международни формати, който е семейно ориентиран (family friendly), като в него има две състезателни танцови лиги. Едната е за професионално ориентираните танцьори, а другата - за любители. По този начин всички деца могат да се присъединят и да се състезават с конкурентни на тях „съперници“.

В съдийския панел стоят млади хора с желание за изява и добре свършена работа. И не на последно място, това е формат, който е просто различен, трябва да се види и усети.

Ще има ли специална изненада на ноемврийското издание?

Николина: Разбира се, който присъства, ще разбере, а и вярвам, че ще се разчуе изключително бързо.

 

Кое свое постижение отчиташ като най-голямо до момента?

Николина: Ще говоря в професионален план. Това, че успях почти сама да организирам първото издание на конкурса. Нямам екип зад себе си, колкото и странно да звучи. И сам воинът е воин. Казвам почти, защото имаше някои технични неща като сглобяване на рекламни пана, опъване на винил и логистична част, които бяха поети от моя съпруг. Той е много далеч от моите неща, неговата работа е изключително различна и рядко срещана от това, с което се занимавам аз, но радушно прие да помогне с всичко, с което може да е полезен. Огромно постижение е, че успях да бъда домакин на 870 танцьора, като по първоначални заявки бяха 932.

 

Как си поставяш цели – краткосрочно или дългосрочно?

Николина: Винаги дългосрочно, не харесвам кратките неща.

 

Обичаш ли да планираш времето си?

Николина: Това е абсолютно задължително за мен. Дори планирам кога няма да правя нищо, колкото и лудо да звучи.

 

Без какво не можеш в ежедневието си?

Николина: Смятам, че човек може без много неща, но ако трябва да избера от кое да не съм лишена, то определено ще бъде сутрешно кафе и песен на Селин Дион.

 

Как дефиннираш успеха?

Николина: Зависи за кой вид говорим, защото успехите могат да бъдат от различно естество. От гледна точка на постижения, то той е временно явление. Днес си на върха, а утре трябва да започнеш от първото стъпало. Успех е да спреш да се сравняваш с останалите. Успех може да бъде и това на колко хора си повлиял положително. Успех е, да продължиш да ставаш, след като си паднал.

 

За какво мечтаеш?

Николина: Както и по-рано споменах, моите цели са моите мечти. Изключително суеверен човек съм и не обичам да говоря за нещата, преди те да са докарани до край. Целя се към нещо, което не се прави всеки месец или ден. Надявам се един ден да споделите моята мечта.

 

Какво искаш да постигнеш като организатор на танцови събития у нас?

Николина: Като за начало много бих се радвала един ден България да бъде домакин на международния формат и да има тълпи от танцьори по улиците. Иска ми се всички да видят колко талантливи деца има, защото за танцовото изкуство се дава много малко гласност. Основно от медиите сме информирани за постижения на спортистите, а аз смятам, че танцьорите също полагат много усилия в залите. Искам и мечтая да започне да се говори повече за танците!

 

Кристиана Кръстева

Снимки: Личен архив